Анита Христова е студентка по медицина, 2-ри курс, в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Пак там, в прекрасния Град на липите, е завършила средното си образование в училище „Екзарх Антим I“ с пълно отличие и награда „Ученик на випуска“. Признава, че най-голямата й любов, наред с медицината, е изкуството. Пише стихове на български и английски език, свири на китара, а понякога създава илюстрации, за да изрази по-добре идеята, която я е вдъхновила.

С благородната енергия, обичта и дръзновението на своите 20 години, Анита е от младите хора, които копнеят да превърнат света в едно по-красиво и уютно място за живеене. Не се колебае да бъде активна по въпроси, свързани със социална несправедливост и дискриминация, да дава гласност на проблеми, които въпреки същественото си значение, обикновено не са обект на разговор в обществото. Това е пътят, който я води до стипендията за посланик на ООН по модула “Промени света”. Убедена е, че „ако мечтите ти не те плашат, не мечтаеш достатъчно“.

1. Ако трябва да се опишеш само с три думи, кои биха били те?

Състрадателна, любознателна, мечтателка.

2. С какво те плени медицината, към която си се устремила?

Медицината ме плени с това, че предоставя уникалната възможност да се погрижиш за хората и техните близки, защото те предават в ръцете ти човек, който е техният свят.

3. Медицината е необятна, но успяваш ли да намериш време за други занимания? За хубава книга, филм или музика? Как си почиваш?

Медицината в действителност е протагонист в романа на всеки, който е решил да се посвети на нея, но за мен изкуството винаги е било не по-малко значим персонаж в “книгата” на моя живот. Литературата е моето убежище. Тя е език, който ми помага да се пренасям в други Вселени, когато нашата ми се струва прекалено сива и тясна или пък просто се чувствам изморена от ежедневието. Обичам да пиша поезия, както на български, така и на английски. Това е начинът за мен да споделям чувствата си, както със света, така и с мен самата. Любимата ми книга е “Да убиеш присмехулник” на Харпър Ли, защото е роман за социалната неправда, робството и расизма, пречупени през призмата на едно малко момиче. Музиката също е моя много голяма любов, която обичам да изразявам в свободното си време, докато свиря на китара. Понякога правя и илюстрации към стихотворенията си, което ми помага още по-нагледно да развия идеята, която ме е вдъхновила. Това доказва, че изкуството наистина е едно от най-важните неща в живота ми, заедно с медицината.

4. Колко високи са мечтите ти?

Понякога са плашещо високи, но има една моя любима мисъл: “Ако мечтите ти не те плашат, не мечтаеш достатъчно”.

5. 5. В Медицинския факултет със сигурност учебниците са много дебели, а изпитите – тежки. Но, има ли нещо, което успяваш да научиш извън задължителния курс на обучение и класната стая?

Извън задължителния курс на обучение намирам вдъхновение в Хистологията. Това е наука, която представлява изключителен интерес за мен, защото в нейната същност отново намирам изкуство, а именно това да се разпознават структурите на микроскопско ниво. Всъщност заслугата за това да обикна хистологията е на един мой любим Преподавател, който ежедневно ме мотивира да продължавам напред по своя път, независимо от трудностите. Това е доц. Атанасова. Не бих могла да опиша какво щастие е за нас студентите да имаме честта да се учим от такива преподаватели. Срещата ми с нея наистина преобърна представите ми и ми показа, че истинските преподаватели, преди всичко са истински хора и преподават наука, но със сърце.

6. 6. Най-важните уроци на живота за теб досега?

Един от най-ценните уроци, които научих е, че в живота човек доста често изпитва “турболенции”, но това не означава, че е в грешна посока, а напротив…означава, че е на прав път и се издига.

7. 7. Какво е да си студент тук и сега?

Да си студент тук и сега е по-трудно, отколкото може би изглежда отстрани. Въпреки привилегията да учим в дигитално време, смятам че образователната ни система далеч не е актуализирана достатъчно, така че да настигне бързата промяна в начините на учене и възприемаме на сегашните поколения студенти.

8. Ако имаш възможност, какво би променил в системата на образование у нас? Кои са трите ти желания към златната рибка в това отношение? Впрочем, на нея ли трябва да разчитаме?

Винаги когато ме попитат какво бих променила, отговарям, че това е може би най-лесният и едновременно с това най-трудният въпрос.  Всъщност промяната е много лесна, когато има хора, които са решени да я направят. Точно в това обаче, за съжаление, се крие и трудността. За жалост, в реалността не можем и не бива да разчитаме на “златната рибка”, но ако тя съществуваше бих искала да си пожелая следните промени – дигитализация, която е изключително важна в нашата специалност (и не само). Да се променят методите на изпитване и да се стимулира работата в екип, вместо да се насърчава това да се състезаваме един срещу друг, тъй като смятам, че умението за екипната работа е фундаментално качество, есенциално за реализацията ни като лекари. И последно, но не на последно място, да бъдем по-състрадателни. Смятам, че в основата на професията ни стои хуманността и не бива да изместваме центъра на вниманието от нея. Без емпатия лекарят не може да бъде такъв.

9. Какво са за теб щастието и успехът? Има ли рецепта за тях и кой може да ни я напише?

Смятам че преди употреба на термините „успех“ и „шастие“ наистина трябва да прочетем листовката. Те имат доста странични ефекти, но единственият начин да ги постигнем е с доза упоритост, целеустременост и най-вече любов. Винаги съм смятала, че успешен е човек, който е запазил душата си от неизбежните странични ефекти в света като комерсиалност и безразличие. Накрая всичко се свежда до онези привидно прости човешки симптоми, които обаче не са патологични и които не бива да лекуваме, а това са именно любезност, съчувствие и благородност. Ако сте пациент, който притежава тези симптоми, не се тревожете, диагнозата Ви най-вероятно е хронично щастие.

10. 10. Наближава студентският празник, а и краят на годината, какво ще пожелаеш на колегите, приятелите и преподавателите си?

Пожелавам на всички тях да бъдат вдъхновени и да вдъхновяват, и да бъдат себе си.

11. 11. Какво е за теб 8-ми декември?

8-ми декември е ден, който ни напомня, че се намираме в специален етап от своя живот, който ни позволява да прегърнем много нови възможности и да открием себе си.

12. 12. Любим девиз?

“Всички ще си отидем някой ден от този свят, но това което оставяме след себе си трябва да бъде по-голямо от нас самите!” – Камерън Бойс

13. 13. Кое смяташ за най-голямото си постижение до момента?

Една част от скромния си съзнателен живот съм посветила на работа по социални проблеми свързани с човешките права и именно с това дойдоха някои от най-значимите признания за мен. Едно от тях е стипендията, която спечелих за посланик на ООН по модула “Промени света”, както и изключителната чест да бъда отличена с първо място от настоящия вицепремиер – г-жа Мария Габриел, на националната конференция за младши посланици на Европейския парламент.

Радостина Александрова