Елия Стоилова е студентка в Биологическия факултет на СУ «Св. Кл. Охридски». Има бакалавърска степен по биотехнологии, а след година ще стане магистър по вирусология. Именно там се запознаваме, на курса по туморни вируси, който водя. Няма как да не забележа одухотвореното й излъчване, любознателното пламъче в очите, отличната подготовка. Елия е един от младите хора, които виждат себе си в сферата на науката. Убедена е, че мечтите нямат граници и срокове, но трябва ясно да правим разлика между тях и фантазиите.

  

Защо избра да учиш биотехнологии и магистратура по вирусология?

            Защото смятам, че както биотехнологиите, така и вирусологията са бързо развиващи се науки, в които има много потенциал за развитие. Още от дете биологията винаги ме е влечала и ми е била интересна, вероятно това е наследствена черта. Конкретно биотехнологии записах като продължение на моето средно образование, което също е с насоченост към тази сфера. Вирусологията сама по себе си е много необятна наука, която има изключителна полза за човечеството, играеща важна роля в развитието на медицината.

Кой са най-важните уроци, които си получила до момента, извън включения в учебниците материал?

            Всеки „урок“ на живота води след себе си белег, под формата на извод. Заключенията, които съм успяла да направя до момента са, че човек трябва да следва целите си, да отстоява позицията си и да запази идентичността си, независимо от обстоятелствата. Човек трябва да се стреми да се развива и да не се страхува да има собствено мнение, което да изразява.

Колко високи са мечтите ти?

Мечтите не трябва да имат лимит или срок, а човек трябва да бъде в стремежа си да ги осъществява.  Разбира се, важно е да може да се прави ясно разграничение между мечтата и фантазията.

Къде и как се виждаш след 10 години?

            На въпроса „къде“ бих отговорила с думите „на правилното за мен място“.  Във връзка с целите, които съм си поставила, се виждам в научната сфера, реализирала повечето от идеите си, в стремеж да реализирам още от тях.

Кои са книгата и/или филмът, които истински са те разтърсили и са те накарали за забравиш за времето и пространството?

            Бих казала, че съм прекалено уравновесена, че да има книга/филм, които да бъдат способни да ме разтърсят до степен, че да забравя за реалността. Но определено има книги, които силно са ме впечатлили, които са ми дали теми за размисъл и такива, от които е имало какво да науча. Сред тези книги са както някои от вечните романи („Птиците умират сами“ на К. Маккълоу), така и някои от по-съвременната литература („Последната миграция“ на Ш. Макконъхи).

Има ли лек за злобата и завистта?

Както злобата, така и завистта са присъщи на човешката природа. Но всеки човек следва да направи избора дали тези емоции да са водещите в живота му. Така че, лек за съжаление няма, избор да бъдеш по-добра версия на себе си – да.

Кои са вечните болести на човечеството, може ли да се имунизираме срещу тях?

            Вечните болести на човечеството са тези, които живеят в съзнанието на хората – омраза, жестокост, гняв…

Красотата ли ще спаси света?

Ще го кажа така – има красота в спасението, но не и спасение в красотата. Красотата е много преходна, за да се уповава спасението на нея. Вероятно красотата би могла да направи света едно по-добро място, при условие, че се гледа на нея извън контекста на естетиката.

Какво би променила в обучението на студентите у нас, ако имаш тази възможност?

            Промяна е необходима в множество аспекти от обучението на студентите в България. Това, което според мен е най-належащо да се промени, е практическото обучение. Моето лично наблюдение е, че теоретичната основа и практическата такава, които се предоставят на студентите, се разминават значително. За да се развие успешно един студент, то завършвайки образованието си, не е достатъчно да бъде само добре подготвен теоретик.

Кои са постиженията в биомедицинските науки от последните години, които най-силно са те впечатлили?

            Не бих могла да степенувам по есенциалност постиженията в биомедицината на база мои лични впечатления. Всеки един напредък, както в медицината, така и в науката, в частност биологията, следва да бъде отбелязван като значим и впечатляващ.

Кои са най-големите предизвикателства пред науката и медицината?

            Предизвикателста има много и то от различно естество. Ако трябва да се отговори на въпроса от биологична гледна точка, то бързо развиващите се заболявания, както и появата на нови такива, определено са предизвикателства. Болестите на „новото време“ често пъти изискват нови, иновативни решения, които за съжаление се развиват с по-бавни темпове.     Бих казала, че голяма спънка в развитието на тези две сфери също така са общата нагласа и манталитетът на населението.

Разбира се обаче, за да има развитие е необходимо да има и движеща сила, а каква по-добра движеща сила от предизвикателството да надскочиш „невъзможното“?

Изкуственият интелект: заплаха или възможност?

            Възможност за едни, заплаха за други. Всяко нещо замислено като възможност, може в даден момент да се превърне в заплаха, роля в това имат дозата и приложението. Вероятно и тук е удачно да се приложи изразът „ dosis sola facit venenum “.

Любим девиз.

            Не мога да избера само един, но мога да посоча двата, които са водещи в моя живот:

„Съдбата обича смелите“ и „Живей днес, защото едно утре няма да има“.

 

Радостина Александрова