Едва ли има по прекрасно чувстlо от любовта и всеки копнее да се понесе на крилете й. Пушкин ни уверява, не без основание, че „на любовта всички възрасти са покорни“. Откакто свят светува хората не спират да си задават въпроса: „обича ли ме?“. В опит  да разгадаят магията й, хората на изкуството създават великолепни, разтърсващи творби, които далеч надживяват времето си, но дори най-обикновените люде редят стихове, за да излеят душата си.

Ученrте също са хора и нищо човешко не им е чуждо. Затова не бива да се учудваме, че и те се питат какво е любовта, кои са силите, които я движат; как изглежда тя на молекулно ниво; какъв „танц“ изпълняват хормоните и невротрансмитерите (молекули, предаващи сигнали между мозъчните клетки – невроните), докато пеперудите пърхат в стомаха ни и след това; каква е съдбата на любовта на езика на биохимията, генетиката и епигенетиката. Заслужава си да им дадем думата, макар все още да ни липсват доста парченца от мозайката.

Етапите на любовта

Според екип от учени, ръководен от д-р Хелън Фишър, американски антрополог и изследовател на човешкото поведение, романтичната любов преминава през три етапа: похот, привличане и привързаност.

Първият от тях  се задвижва от желанието за сексуално задоволяване. Еволюционната му основа произтича от биологичната необходимост да се възпроизвеждаме, потребност, споделена от всички живи същества. Главна роля тук изпълняват мъжките и женските половите хормони – андрогените (като тестостерон) и естрогените, които ни подтикват да пожелаем някого.

По време на привличането се освобождават високи нива допамин и норадреналин. Те ни правят замаяни, енергични и еуфорични, дори водят до намален апетит и безсъние.  „От любов“ буквално не можем да ядем и спим, май всички сме го изпитвали.

Допаминът, известен като „хормонът на удоволствието“, активира в мозъка пътищата, които контролират „желанието и наградата“, като предизвиква интензивен прилив на блаженство. Това поне отчасти обяснява защо първите няколко седмици или месеци от романтичната връзка са толкова вълнуващи и всепоглъщащи. Оказва същия ефект върху мозъка като приема на кокаин. Състоянието на влюбените, жадуващи за компанията на някого, когото не могат да видят, в много отношения наподобява абстиненцията.

Норадреналинът е причината сърцето ни да ускори ритъма си, а дланите ни да се изпотят, когато видим обекта на своята любов. Подобно на допамина, той също ни прави щаствиви, но и ни кара да се чувстваме увлечени и обсебени. Това е начинът на мозъка ни да каже: продължавай!

Привличането изглежда води до намаляване на серотонина, хормон, за който е известно, че има отношение към апетита и настроението. Интересното е, че хората, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, също имат ниски нива на серотонин. Учените се питат възможно ли е този факт да допринася за непреодолимото увлечение, което изпитваме в разгара на влюбването си.

Етапът не продължава до безкрайност, в противен случай всички щяхме да сме изтощени от любов. Точно както се покачват бързо, като придошла след порои река, допаминът и норадреналинът намаляват с времето. Градусът на страстта спада и любовта навлиза в третата си фаза – на привързаността.

На сцената нахлуват нови участници – това са хормоните окситоцин и вазопресин.

Нивата им се повишават, дарявайки ни с усещане за социален комфорт, спокойствие,  намален стрес и сигурност. Окситоцинът участва във всички фази на любовта, но е най-изявен при  привързаността. Този хормон обуславя чувства на доверие, преданост и лоялност, които са важни за трайните връзки, държат двойките заедно и пораждат у партньорите желание да останат верни и да се защитават един друг.

Окситоцинът често е наричан „хормон на гушкането“ и „хормон на любовта“ Освобождава се в големи количества по време на секс, кърмене и раждане. Общото между тези събития е, че всички те са предшественици на някаква форма на „обвързване“.

Окситоцинът обаче може да бъде и нож с две остриета. Предполага се, че той може да играе роля в етноцентризма, като засилва привързаността ни към хората в нашите вече установени културни групи и прави онези, които не са като нас, да изглеждат по-чужди.

Вазопресинът е свързан с физическа и емоционална мобилизация и помага за поддържане на бдителност и поведение, необходими за охрана на партньор или територия, както и други форми на адаптивна самозащита.

Той се произвежда в мозъка както на мъжете, така и на жените. Тестостеронът обаче засилва ефекта на вазопресина, така че мъжете изпитват по-силно влиянието му. Това ги прави по-отговорни и га кара да изпитва нужда да защитават близките си.

Сексуалната възбуда (но не непременно привързаността) изглежда изключва области в нашия мозък, които регулират критичното мислене, самосъзнанието и рационалното поведение. Накратко, любовта ни кара да загубим ума си. Звучи ли ви познато?

Трите фази на любовта са свързани с различен тип поведение и са еволюирали, за да насочват различните аспекти на възпроизводството. Похотта еволюира, за да подтикне индивидите да преследват сексуален съюз с друг представител на вида. Привличането се е развило, за да насърчи хората да изберат конкретен партньор. Привързаността е еволюирала, за да помогне на партньорите да останат заедно достатъчно дълго, за да изпълнят родителските си задължения.

Любовта е във въздуха

Всички сме чували за феромоните – отделяни от животинските организми молекули, които им помагат да си намерят партньор.

Случва се при насекомите, охлювите, та чак до маймуните. Любовта буквално витае във въздуха. Как стои въпросът при нас, хората? Проучване, публикувано в списание „Nature“ през 2002 г., разкри, че жените предпочитат аромата на тениски, поели потта на мъже с (умерено) различни от техните гени, кодиращи т.нар. главен комплекс за тъканна съвместимост (MHC). Казано накратко, това са гените, определящи имунологичната иднтичност на всеки човек и са с ключово значение за имунния отговор. Биологичният смисъл на описаното предпочитание е създаването на потомство с по-голямо разнообразие в комбинирането на тези гени и всички произтичащи от това предимства.

Любовта наистина променя мозъка!

Това поне се случва при прерийните полевки,  а откритието беше публикувано в списание „Nature Neuroscience“ през 2013 г. Изследователите за пръв път показват, че актът на чифтосване предизвиква постоянни химични (епигенетични) модификации в хромозомите на тези животинки (а дали само на тях?), засягащи изявата на гени, които регулират сексуалното и моногамното поведение. Прерийните полевки (Microtus ochrogaster) отдавна привличат вниманието на специалистите, които изучават социалното поведение на животните. Включително с това, че този вид гризачи образува моногамни връзки, като по същество двойките се събират за цял живот.

Учените се надяват работата в тази област в крайна сметка да доведе до по-добро разбиране на това как епигенетичните фактори влияят върху социалното поведение при хората – не само при създаването на връзки и моногамията, но също при състояния като аутизъм и шизофрения, които засягат социалните взаимодействия.

Епигенетични фактори са химични модификации на ДНК, които се отразяват върху начина, по който гените се изявяват, без да променят записаната в тях наследствена информация. Сред тях са стрес, диета, важни житейски събития (любовта безспорно е сред тях), които потенциално могат да ни променя завинаги.

Любовта лекува

Със сигурност сте чували израза, че „любовта лекува“.  Оказва се, че и науката изследва възможностите й в това отношение, особено тези на окситоцина. Редица доказателства демонстрират, че той може да повлияе благоприятно на физиологичните реакции при стрес и нараняване, проявява противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, забавя процеса на атеросклероза в експериментални модели, надеждата е да помогне при състояния като аутизъм. Хормонът на любовта може буквално да излекува сърцето, като насърчава превръщането на стволови клетки в сърдечни клетки (кардиомиоцити) и стимулира възстановяването му след увреждане. Списъкът с потенциалните му приложения в медицината далеч не свършва тук, но все още ни предстои да извървим дълъг път преди да прекрачим прага на реалния живот.

И все пак: какво е любовта?

От биохимична гледна точка уравнението на любовта най-вероятно изглежда така:

Тестостерон + естроген + допамин + норадреналин + окситоцин + вазопресин = любов.

Но, ако всичко е въпрос на хормони и невротрансмитери, може би всеки от нас би трябвало да има „химия“ с почти всекиго. Което, както добре знаем, съвсем не е така. В любовта, както и в биологията, едно плюс едно почти никога не е равно на 2. И във „формулата“ на това най-велико човешко чувство, винаги ще присъства щипка магия. Същата онази магия,   което кара големият Павел Матев да възкликне: „Защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим?!“

Радостина Александрова