Днес първото нещо, което искаме да премахнем от диетата си, е захарта. Приемът на сладки храни обаче е изиграл важна роля в развитието на човешкия мозък. Това твърдят авторите на публикация в списание „Science“ от 6 август 2026 г. В продължение на 4 милиона години мозъкът на нашите предци е нараснал от около 300 грама до 1500 грама. Откъде идва горивото за този растеж? Най-ранните хоминини (група, включваща съвременните хора и всички наши изчезнали човешки предци и роднини) вероятно са били плодоядни, приемащи над 65% от енергията под формата на захари в мед, плодове и други продукти. След овладяването на огъня, готвенето прави нишестето лесно смилаемо и то все повече замества захарите като източник на глюкоза. Многобройни доказателства, включително цветното зрение, морфологията на зъбите, следите от кариес и съотношенията на стабилни изотопи показват, че диетата на ранните хоминини е била богата на захари.
Според проучване от 2017 г. приматите, хранещи се с плодове, са имали с около 25% по-голям мозък от видовете, хранещи се с листа. Мозъкът консумира огромно количество енергия, а плодовете са много по-богати на лесно усвояеми въглехидрати и калории в сравнение с листата.
През 90-те години на миналия век учени допускат, че предизвикателствата, съпътстващи консумацията на плодове, може да са дали тласък на еволюцията на мозъка при хората. Докато листата са достъпни почти навсякъде и по всяко време, появята на плодовете е сезонна и те са разпръснати на конкретни места в гората. Намирането им изисква по-висока когнитивна гъвкавост и добра памет (за да се запомни кога различните видове плодове узряват и къде може да бъдат намерени), както и умения за белене на кората. Това откритие хвърли ръкавица на „Хипотезата за социалния мозък“, според която еволюцията на човешки мозък е резултат от сложните социални взаимоотношения и големината на групите, в които приматите живеят.
Преди около 2,5 милиона години предците ни са започнали да увеличават приема си на животинска храна. Притокът на протеини и мазнини се превръща в инструмент за захранване на постоянно нарастващия мозък.
През по-голямата част от човешката история кристалната захар просто не е съществувала. Преди повече от 2000 години селяните в Бенгал се научили да варят сок от захарна тръстика. Първоначално захарта е била много скъпа. Само преди два века, дори в най-богатите страни, хората рядко са консумирали повече от няколко килограма захар годишно. Днес жителите на редица държави с високи и средни доходи приемат годишно от 30 до 40 килограма, а дори и повече.
Съдбата й е тясно свързана с възхода на съвременните индустриални общества, където рафинираната захар се превръща в евтин доставчик на калории за работниците, а технологичният напредък позволи масовото й производство.
Захарта е била използвана и като лекарство. Разтворена в малко вода, тя помагала на хора, страдащи от чревни заболявания, и съдействала за възстановяването на изтощените човешки тела. В един момент употребата й толкова се увеличава, че са нужни спешно нови източници. Смята се, че близо две трети от насилствено отведените от Африка в Америка хора са се озовавали на захарни плантации, където условията на труд са били най-тежки и смъртоносни.
Ръководството на американската армия, както и техните колеги в Европа и Япония, са добавяли захар към дажбите на войниците (особено по време на Първата и Втората световна война), за да увеличат издръжливостта и бойния им дух.
В началото на XIX-ти век лекарите започват да предполагат наличието на връзка между захарта, затлъстяването и заболяването, което сега наричаме диабет тип 2. Първата нисковъглехидратна диета без захар е публикувана от британеца Уилям Бантинг през 1863 г. и постига широка популярност – в Европа и САЩ са продадени около 100 000 копия. Самият той е погребален агент и предприемач, страдащ от наднормено тегло. Успява да го намали с 20 килограма, което се отразява изключително благоприятно на здравето му. През следващите десетилетия обаче работата му е почти забравена.
Освен че осигуряват енергия, захарите помагат на тялото да съхранява и мазнини. Преди 15 милиона години планетата преминава през период на глобално охлаждане, което води до изчезването на много тропически гори в Евразия и Африка, изправяйки далечните ни предци пред изпитанията на масов глад и заплахата от гибел. В този критичен момент възниква спасителна мутация, която изключва функцията на гена за ензима уриказа (разгражда пикочната киселина). Тази промяна действа като своеобразен метаболитен превключвател, който прави клетките изключително чувствителни към фруктозата в плодовете – дори малки количества от нея мигом се превръщат в телесни мазнини и се съхраняват.
Еволюцията е програмирала мозъка ни да търси захар, тъй като в миналото „бързите“ въглехидрати са били рядък и ценен източник на „незабавна“ енергия за оцеляване. В мозъка захарта стимулира допамина – молекулата, който ни кара да „се чувстваме добре“, отговорна е за удоволствието, мотивацията и създаването на навици, задейства „системата за възнаграждение“. Ако за миг си представим как някой от нашите предци, живели в епохата на палеолита, не обича захар, то неговата съдба би била доста трагична – обречен на смърт и без да успее да остави потомство. Всички ние сме наследници на тези древни „лакомници“. Проблемът на съвременния свят е, че сладките предизвикателства са достъпни, все по-изкусителни и на една ръка разстояние, а „механизмът за възнаграждение“ продължава да работи по същия начин, нерядко ни тласка към преяждане и поражда силно желание за сладко.
Днес средният прием на захар в САЩ е 22 чаени лъжички на човек на ден, което се равнява на 34 кг захар годишно и е четири пъти повече от количеството, което Световната здравна организация определя като здравословно. За сравнение, през 1800 г. хората са приемали по едва една-две чаени лъжички захар седмично. Консумацията на твърде много захар е свързана с цял списък от вредни последици за здравето, включително диабет, затлъстяване, високо кръвно налягане и преждевременно стареене. Тялото ни не е приспособено към количеството захар, което му „наливаме“ днес, и това ни разболява.
Радостина Александрова